Когато изразът "tarantinesco" се е разпространил, значи добрият стар Куентин поне е оставил своя отпечатък, за добро или за лошо. Защото има такива, които го виждат само като обезпокоен (външността на героя не помага да се помисли за обратното) и други, които го виждат като луд гений. Въпросът е да кафкийски е възприето като синекдоха на сюрреалистичното, Тарантинеско се свързва с безпричинно насилие, заредено с черен хумор.
Ако беше само въпрос на насилие, тогава може би Тарантино щеше да остане незабелязан като автор на кръв. Въпросът е да се издигне въпросът до точката на превръщането му в гениалност, проливане на кръв с излишъци от друг тип и поне последователен сюжет, обикновено мрачен по природа, добре разказан. История, която, макар и съзнателно замъглена на моменти, винаги сочи към онзи точен хоризонт на тези, които търсят начало, развитие и край с обрат.
Излитането на Тарантино идва почти от смелото му начало да режисира собствените си сценарии. С "Reservoir Dogs" той вече го е изсвирил и всичко, което е направил след това, винаги е било смятано за шедьовър поради безпогрешния си печат от онези първи тактове, които събуждат тревожна болест, която винаги играе в полза на разказаната история.
Топ 3 препоръчани филма на Куентин Тарантино
Криминале
ДОСТЪПНО НА ВСЯКА ОТ ТЕЗИ ПЛАТФОРМИ:Филм, който вече се стреми към култов статут веднага щом излезе на големия екран поради вдъхновението си от твърдо сварения поджанр на пулп литературата. Психеделична история в подземния свят, която възстанови Джон Траволта за каузата на холивудската звезда. Без съмнение, защото Траволта го е украсил, но и защото самата история го е увековечила.
Джулс и Винсент, двама не толкова ярки убийци, работят за гангстера Марселъс Уолъс. Винсент признава на Джул, че Марсел го е помолил да се грижи за Миа, неговата привлекателна съпруга. Джулс препоръчва предпазливост, защото е много опасно да се прекалява с приятелката на шефа. Когато дойде време да отидете на работа, и двамата трябва да се заемете с работата. Неговата мисия: да възстанови мистериозно куфарче.
Това, което е очарователно, е играта, която дава толкова прост сюжет. И това е мястото, където се крие магията на този филм и бляскавият дисплей в режисурата на Тарантино. Тъй като сюжетът е разтегнат във всяка сцена, променяйки интереса към общото развитие на събитията, към вътрешни истории, които ни водят през пороци, престъпност или друг аспект, в който Тарантино пресъздава себе си, за да събуди променящи се, калейдоскопични настройки, за да се структурира в богато обща мозайка по пътя на филма.
Гадни копилета
ДОСТЪПНО НА ВСЯКА ОТ ТЕЗИ ПЛАТФОРМИ:Превръщането на насилието и кръвта в болезнен адреналин е нещо, което Тарантино постига с лекотата на експертен хирург, работещ върху бъбречна трансплантация. Въпросът е след това да предложи последователен сюжет, типична историческа обстановка, която той разбива, за да ни я представи като странна, откачена и забавна на моменти. И тогава има Брад Пит с онзи помрачен поглед, онази красота, която престава да бъде мила, като самодоволен зет, и се потапя в погледа от хиляда ярда, който имаше върху войници, травматизирани от конфликти.
Безспорен дух на отмъщение се разпространява в историята като народ, отговарящ за правосъдието срещу геноцида (нещо като Мусолини на площада в Милано, филмова версия). Въпросът е, че ние не мислим толкова зле лова за нацисти, на който ни водят Брад Пит и компания. Дори сме леко доволни от филмовото клане и примижаваме, докато Пит сочи челото на злите нацисти с изплезен език, като дете, което рисува с акварели.
Да, това е зловещ филм, но също така е страхотен приключенски филм и добра история в рамките на периода в Германия на Хитлер. Освен Брад Пит, трябва да посочим ролята на друг актьор като Кристоф Валц, когото всички искаме да убием със собствените си ръце...
Джанго разкован
ДОСТЪПНО НА ВСЯКА ОТ ТЕЗИ ПЛАТФОРМИ:Най-доброто оправдание за насилието е отмъщението за несправедливостта. Само в случая с Тарантино въпросът придобива макиавелистки ръб. Око за око и зъб за зъб и съвет за някои вътрешности за вредата на лихвите.
Уестърн с Джейми Фокс, Ди Каприо, Кристоф Валц…, списък на обичайните заподозрени, повтарящи се герои и антигерои на Тарантино, които вече знаят какво представлява цялото това прекомерно насилие. Филм, който също има някакво оправдание, за преместването на движението Blaxploitation от седемдесетте години в средата на Дивия запад.
Робът Джанго се впуска в своята особена одисея за свобода. В един брутален свят, по-див и враждебен към чернокожите от южните щати, всичко изглежда се заключва като лабиринт за оцеляване. Расово отмъщение, стрелба навсякъде, обичайните (които никога не уморяват) сцени, натоварени с тарантинско напрежение, с онова чича спокойствие, което предхожда бурята.
В онези сцени на зловеща тишина, където се договаря свободата на негъра, филмът се удължава, тъй като може да се направи само под режисурата на Тарантино. Със смесица от мъка и болезненост, която ни предразполага да признаем насилието като единствен изход, дори приятен изход като справедливост срещу най-зловещата вражда.
8 коментара за "3-те най-добри филма на Куентин Тарантино"