3-те най-добри книги на Чезаре Павезе

Ранното изчезване на Павезе го превърна в онзи мит, създаден от култ, до който досега Итало Калвино той пи за плодотворната си работа. Няма по-интензивна поетична работа от тази на някой, който най-накрая реши да напусне форума, преди да му е дошло времето. Творческият Павезе съжителства с тази разрушителна латентност, правейки отново разбираемо съвместното съществуване на противоположни полюси в една и съща душа. Повече от всичко, защото понякога човешкото същество е като кръг, в който единият край е просто продължение на противоположния му край.

Но освен тези накъсани стихотворения, като посмъртно публикуваните му стихове „смъртта ще дойде и ще вземе очите ти“, които до последния момент осигуряват романтична естетика в лицето на екзистенциалния мрак, Павезе също написа няколко добри романа, които успяват да съчетаят изящната естетика на поет с по-голяма екзистенциална тежест в герои, почти винаги неуместни, в търсене на същности и химери сред светското.

Така, прочетете роман на Павесе Това е да се насладите в различни аспекти на собствените противоречия на автора. На моменти сценариите придобиват лирично звучене и малко след това се потапяме в суровата проза, в обидата на разказвача, който се чувства не на мястото си, победен, победен от времето...

Топ 3 препоръчани книги на Чезаре Павесе

Луната и огньовете

Най -лошото от меланхолията беше за Павесе, че се върна на местата, където беше щастлив, с това субективно впечатление, много по -силно от всяко едно от реалните обстоятелства, Павесе ни представи в тази история колапс на човешкото същество, успоредно на цялата среда на вчера, задължително се променя.

Да живееш вчера винаги води до прекалено скъпа виза за вечна носталгия. Павезе беше онзи проницателен писател, който сякаш пристига рано във времето на спомените и старостта, в което вече няма бъдеще. Но за всеки читател тази силна меланхолия носи изключително удоволствие.

Създателите уверяват, че тъгата е най -добрият етап за творение. Павес го потвърждава с това завръщане в града на тази история, където разказвачът не намира нищо от това, което е било и затова се открива на място, осъден да опише красотата на упадъка.

Защото приемайки поражението и невъзможността на едно постоянно същество, дори естествените пейзажи, които наистина остават, сочат към невъзможността да се срещне отново същността на разказвача. Живот, пътуване ... символи към непрекъснат trompe l'oeil, който разказвачът никога не може да завърши.

Приказките

Тъй като великият Калвин призна, че Pavese е една от първите му референции, никога не пречи да преразгледа този том с разкази и мисли за Pavese, направен мит.

Сума от истории за нагласите към живота, които всеки има, с мистериите, които за Павесе предполагат естествеността, с която всеки предполага своята съдба.

Развлечения в онези ежедневни детайли, в които обикновеният наблюдател едва отгатва минимално описание и където някой като Павезе намира вселена, върху която да развие всяко движение, всеки начин на гледане, приковавайки момента към вечността.

Докато четох по онова време, става дума за парчета от живота, с това магическо впечатление, че в блясъка на краткия текст на Павесе, много повече се научава от тази субективна вселена, която ние композираме с всяка наша минимална намеса на сцената, която е светът ...

La Playa

Обикновено се случва много от екзистенциалните писатели да фиксират ежедневните си одисеи в непосредствената им среда, на героичното оцеляване, à la Ulysses, пред лицето на несгодите, които може да бъде за тях самият факт да живеят и оцеляват.

Павесе взе сценографията на своите Пиемонт и Торино, за да разкрие този баланс между местното и общочовешкото. Южно от Пиемонт, Лигурия и очарователната Генуа предлагат гледка към тази вечна кобила.

И по пътя между едно място и друго срещаме Доро и Клесия. Той е неизменният пиемонтец, тя е толкова променлива, колкото и предприетото пътуване. Но и двамата, със своите специфични жизнени пипала, се справят с безсмислието на своето съществуване, предавайки се на скуката в очакване на промяна на курса, която никога не идва...