3-те най-добри книги от амбициозния Джон Ървинг

В случай на Джон Ървинг очарованието дойде на четвъртия. И истината е, че постигането на статут на бестселър гарантира поне едно: вие сте работили усилено, за да стигнете до там. Има автори, които достигат върха с първия си роман. И го правят, защото са реални явления, но не ми казвайте, че не проявявате определено нежелание, когато ви кажат, че на първия завой е роден велик автор. Издателите са майстори в опитите да представят нови гласове, с които да отведат котката до водата и понякога издигат посредствените ...

Особени тъпотии настрана, Джон Ървинг демонстрира с този четвърти роман: Светът според Гарп, който е достигнал максимални нива на търговия и че е дошъл да остане, след като е постигнал същата тази професия, която прави писателя истински самотен работник, способен частично да укроти таланта си въз основа на часове, които не винаги са напълно плодотворни.

Въпросът е, че когато Джон Уолъс Блънт приема псевдонима си Джон Ървинг, се опита да ни разкаже страхотни истории с теми, които се отнасят до всичко, естествено или смело, в зависимост от гледната точка на читателя, но винаги със свободата на създателя, убеден, че нищо не трябва да се оставя в процес на подготовка, за да завърши работата, придобита с несравнима автентичност .

Топ 3 на най -добрите романи на Джон Ървинг:

Светът според Гарп

И ето ни отново. С първия роман на автор, разположен директно на върха на подиума ми. Не знам, не че този роман ми се струва далеч над много други от този автор.

И все пак този свят на Гарп понякога представляваше света на Игнатий, de Заклинанието на ceciuos. Разликата е, че Гарп възприема тази глупост на другите не толкова като изопачена визия за света, основана на собствената му тъпота (случаят с Игнатий), а по-скоро със саркастична гледна точка, която ни разкрива игрите на двойни стандарти, лицемерие и следователно какво да не кажа, общата глупост, която се разпространява като чума в свят, пълен с привидности.

За останалите, по отношение на комично кисели ситуации и по отношение на героите, които граничат с причудливия дух на Игнатий, откриваме любопитни аналогии в много различна повествователна нишка по отношение на действието.

Правилата на Къщата за сайдер

Това може да е един от малкото романи за аборт на реномиран автор. Но не се паникьосвайте, няма окончателно намерение да повишите осведомеността към една или друга „страна“. Поне аз не го намерих.

Има специална привързаност към децата в хосписа, както е отразено в първото заглавие на испански на този роман „Принцовете на Мейн, кралете на Нова Англия“, в алюзията към думите, които Ларч, лекар и директор на хосписа, обърна към на децата, но въпреки това не вярвам, че намерението на историята е да индоктринира, въпреки факта, че самият Ларч причинява аборти на жени, които няма да могат да издържат децата си.

Едно от тези изоставени деца е Омир Уелс, който е станал верен помощник на Ларч, докато не реши да си изкарва прехраната. В този момент влизат аспекти на съдбата, надеждата и тази възможност за живот, която Омир получава, въпреки че е изоставен.

Авеню на мистериите

Един от най -новите романи на Ървинг. В който се наслаждаваме на много специална ретроспективна история, която в крайна сметка е едновременно оплакване и признание за преодоляването, извършено от губещите в света.

Главният герой, Хуан Диего, се готви да пътува със самолет до Филипините. Знаем малко за причините за това пътуване от Айова, неговата резиденция до другия край на света... Но това, което междувременно знаем, е повече от скромният произход на настоящия писател Хуан Диего.

Син на проститутка, той знаеше как да се оправи, за да не се отдаде на изкушенията на мизерията като оправдание за престъпност или наркомания. От детството му до онези конкретни моменти в самолета, ние сме представени със сурова и трогателна история едновременно.