В поредицата за Хари Куебърт, затворена с този случай на Аляска Сандърс, има дяволски баланс, дилема (разбирам го особено за самия автор). Защото в трите книги сюжетите на случаите, които трябва да бъдат разследвани, съжителстват успоредно с тази визия на писателя Маркъс Голдман, който си играе на себе си Джоел Дикър във всеки негов роман.
И се случва, че за поредица от напрегнати романи: "Аферата Хари Куебърт", "Книгата за Балтимор" и "Аферата Аляска Сандърс", най-брилянтният в крайна сметка се оказва този, който най-много се придържа към самата интрига около живота на Маркъс, това е "Книгата на Балтимор". Мисля, че Джоел Дикер знае това. Дикер знае, че тънкостите в живота на начинаещия писател и неговата еволюция до световноизвестния автор ангажират читателя в по-голяма степен. Тъй като ехото резонира, вълните се разпространяват във водите между реалността и фикцията, между Маркус, който ни е представен, и истинския автор, който изглежда оставя голяма част от душата си и учението си като необикновен разказвач, какъвто е.
И разбира се, тази по-лична линия трябваше да продължи да напредва в тази нова част за смъртните случаи на Аляска Сандърс... Така се върнахме към по-голяма близост с оригиналната работа, с онова бедно момиче, убито в случая Хари Куебърт. И тогава Хари Куебърт също трябваше да бъде върнат към каузата. Още в началото на сюжета вече се усеща, че добрият стар Хари ще се появи всеки момент...
Работата е там, че за феновете на Джоел Дикър (включително и аз) е трудно да се насладят на тази игра между реалност и измислица на автора и неговото алтер его в същата или по-голяма степен, отколкото когато се развива балтиморската драма. Защото, както самият автор цитира, поправката винаги е в очакване и това е, което движи най-интроспективната част от писателя, превърнал се в изследовател. Но високите нива на емоция (разбрани в наративното напрежение и чисто по-личната емоция при съпричастност към Маркъс или Джоел) не достигат в този случай на Аляска Сандърс това, което беше постигнато с доставката на Baltimore Goldman. Настоявам, че дори и така, всичко, което Дикър пише за Маркъс в собственото си огледало, е чиста магия, но знаейки горното, изглежда, че се иска малко повече интензивност.
Що се отнася до сюжета, който уж оправдава романа, разследването на смъртта на Аляска Сандърс, това, което се очаква от виртуозни, изтънчени обрати, които ни закачат и заблуждават. Перфектно очертани герои, способни да оправдаят в своето естествено творение всяка реакция на различните промени в посоката, които събитията приемат.
Типичните обвинения „нищо не е такова, каквото изглежда“ в случая с Дикер и за неговата елементарна субстанция на Аляска Сандърс. Авторът ни доближава до психиката на всеки герой, за да говори за ежедневното оцеляване, което завършва с катастрофа. Защото отвъд гореспоменатите изяви, всеки бяга от своите адове или се увлича от тях. Подземни страсти и порочни версии на най-добрия съсед. Всичко се заговорничи в една перфектна буря, която очертава перфектното убийство като игра на маски, където всеки преобразява страданията си.
В крайна сметка, както при Балтиморските, може да се разбере, че случаят с Аляска Сандърс оцелява перфектно като независим роман. И това е друга от подчертаните способности на Дикер. Защото да се поставиш на мястото на Маркъс, без да знаеш историята на живота му, е като да можеш да бъдеш Бог, пишещ, да подхождаш към различни хора с естествеността на някой, който току-що е срещнал някого и открива аспекти от миналото му, без големи разрушителни аспекти. потопете се в сюжета.
Както много други пъти, ако трябва да сложа но, за да спусна Дикър от наративното небе на жанра на напрежението, бих посочил аспекти, които скърцат, като дефектния принтер, с който известното „Знам какво си направил“ е написано и това случайно служи за насочване към предполагаемия убиец. Или фактът, че Саманта (не се притеснявайте, вече ще я познаете) си спомня с огън последната фраза от Аляска, която със сигурност не е нито fú, нито fá от гледна точка на уместност за запомняне. Малки неща, които може би са останали или може да се подходи по друг начин...
Но хайде, въпреки тази точка на леко недоволство за недостигане на нивото на Балтимор, случаят с Аляска Сандърс ви хваща в капан, без да можете да го пуснете.
Вече можете да закупите романа „Аферата в Аляска Сандърс“ от Джоел Дикър тук:
