Безспорната драматична поредица от Ясмина Реза маркирайте своя проза нахлуване в една и съща театрализация на всички. Нещо прословуто особено в техните персонажи повече от преекспонирани свръхекспонирани за света. Защото в триенето със света има такива, които претърпяват наранявания, и такива, които чувстват приятно триене.
Това е животът в един трагикомичен преглед, отговарящ за покриването на всички наши субективни представи, които съставляват реалността. Ние сме контрасти между полюсите на щастието и тъгата; двете маски на комикса Талия и трагичната Меломена.
В своите книги Ясмина отговаря за това да ни постави пред огледалото чрез някои миметични персонажи веднага с всяка душа от добродетелта на разказвач, който познава емоционалните обрати, през които преминава волята ни.
Топ 3 на препоръчаните романи на Ясмина Реза
Изкуство
Концепцията за изкуство. Невъзможното определение по природа. Всичко, което се опитва да ограничи „изкуството“, в крайна сметка се проваля, дори от предполагаемите разбирания по въпроса. Тъй като изкуството се определя от чувството на наблюдателя, това е истинското наследство на художественото. И никой не може да го обхване, камо ли да го обгради.
От такива субективни впечатления винаги е възможна трансформация. Оттук и тази история, в която изкуството е символ на промяна, откритие, бягство, свобода въпреки всичко. И сценарият на идеята в крайна сметка предизвиква както изненада и веселие, така и объркване.
Серджо е купил модерна картина за голяма сума пари. Маркос го мрази и не може да повярва, че негов приятел харесва такова произведение. Иван се опитва безуспешно да успокои и двете страни. Ако приятелството ви се основава на взаимно неизказано споразумение, какво се случва, когато един човек направи нещо напълно различно и неочаквано?
Въпросът е: вие ли сте това, което мислите, че сте, или сте тези, които приятелите ви смятат за вас? Тази ослепителна комедия „Ясмина Реза“ бе премиерата в Париж в Comédie des Champs-Elysées през октомври 1994 г., където се излъчваше 18 месеца; в Берлин, в театър „Шаубюне“ през октомври 1995 г .; в Лондон, в театъра на Уиндъм през октомври 1996 г .; в Ню Йорк, в Кралския театър през март 1998 г. и в Мадрид, в театър Marquina през септември 1998 г., във версия, режисирана от Josep Maria Maria Flotats, спечелила четири награди Max и някои от най -престижните награди на страната ни.
Честит щастлив
xxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxx
xxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxx
Но тъй като читателят е хипнотизиран от гласовете, съставляващи сюжета, той ще открие своите неочаквани и изненадващи взаимоотношения. Така брачната рутина на Паскалин и Лионел Хътнър се прекъсва, когато откриват, че манията на сина им по Селин Дион се е превърнала в патология.
И от своя страна нейният психиатър, Игор Лорейн, живее в страстна среща с млада любов, Хелен, която е омъжена за Раул Барнеш, професионален играч на бридж, способен да се вбеси до ядене на писмо ... Ако нещо стои в стила на Реза, това е способността му да изгради мелодична полифония, писание, което се разгръща майсторски в множество вариации, където читателят възприема с перфектна яснота гласа на всеки от главните си герои.
xxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxx
На шейната на Шопенхауер
Цитирането на Шопенхауер е дължимото изпълнение за всеки уважаващ себе си песимист. Защото нихилизмът на Ницше това вече е твърде много, докато добрият стар Шоуп винаги поддържа елегантния си фатализъм. Но това е, което има, те са нашите препратки и ние се придържаме към тях, за да отстъпим място на жизненоважни фази или вярвания, които да бъдат консолидирани ...
Ариел Чипман, професор по философия, посветил живота си на провъзгласяването на императива на насладата от живота, изпада в депресия. Надин Чипман, съпругата му, започва да се насища на съпруга си и се чуди защо да не му изневери.
Серж Отон Вайл, близък приятел на двойката, твърди, че е разбрал, че да се чудиш за живота като цяло е безсмислено и отхвърля всякакъв намек за трансцендентност. А психиатърът на Ариел се бори срещу сантименталността. Но това, което всички те са преживели, е онзи момент, в който нашето съществуване сякаш е безвъзвратно изпразнено от смисъл. И тогава поток от въпроси ни показва, че светът не е такъв, какъвто го познаваме. Това е моментът, в който знаем, че сме същества, обречени на смърт ...
