Топ 3 филма на Робърт Дауни Джуниър

По средата Edward Norton y Шон Пен (дори по поколения) откриваме Робърт Дауни Джуниър, който обобщава гъвкавостта на първия с харизмата на втория. И вече е известно, че колкото по-голямо е разнообразието от магнитни ресурси за зрителите, толкова по-голям кеш може да се зададе за тяхното наемане.

Защото, ако не греша, добрият Робърт е един от най-добре платените благодарение на договорните си отношения с всичко, което звучи като Marvel (Сякаш не за да защити филмите на Marvel от критика от Тарантино). Но отвъд този тип филми, които, въпреки че печелят благодарение на намигванията и фотогеничността на Робърт, не че ме очароват поради страхотната си предсказуемост, можем да се насладим на много други филми, в които Дауни Джуниър блести от много други аспекти.

Известни дози наглост и самонадеяност, които се вписват добре във всеки уважаващ себе си герой, примесени с противоречиви усещания, така че никога да не се стигне до правилната посока в неговите интерпретации в полза на сегашния съспенс. Способността на Робърт да си играе с външния вид и объркването го поставя в този спектър от перфектни актьори за действия, напрежение или дори драми с непредсказуеми крайности...

Топ 3 препоръчани филми на Робърт Дауни Джуниър

Съдия

ДОСТЪПНО НА ВСЯКА ОТ ТЕЗИ ПЛАТФОРМИ:

Един от онези филми за сложното родителство, в стила на Big Fish ако го лишим от цялата му фантастична страна, която му придава тази магическа представа. Въпросът е, че съдията има в лицето на сина си Ханк Палмър (Робърт) своето защитено потомство, което успя да процъфтява в света на правото с добри или лоши изкуства, в зависимост от това как играе.

Но съдбата предлага много специална среща и за двамата, в която синът ще трябва да успее да освободи баща си от всички възможни социални, вътрешносемейни и правни изпитания. Защото всичко сочи, че баща му е убил майка му. Дилемата е поднесена и сблъсъкът на Робърт с най-горчивата реалност, с която трябва да се сблъска, ще насочи към почти емблематични моменти на съвременното кино, между съдебните зали и вратите на разрушен дом.

Вижда се, че краят идва след бурята, с тази лекота на спокойствието след битката. Освен че в този случай битката се е водила между стари семейни призраци, непобедими страхове, противоречиви усещания, висящи емоционални дългове и един вид окончателна присъда, която насочва повече към обща преценка на човека между живота, смъртта и паметта, отколкото родителите могат да оставят нас.

Chaplin

ДОСТЪПНО НА ВСЯКА ОТ ТЕЗИ ПЛАТФОРМИ:

Биографичните филми обикновено не ме убеждават, с изключения като A Beautiful Mind with Ръсел Кроу или като тази на скорошната Блондинка от Ана де Армас (Разбира се, в този случай има изрично признание, че нещата отиват повече към тълкуване, отколкото към свидетелски показания). Но истината е, че в този случай, с оглед на митичната част на въпроса, този на Робърт беше пълен успех.

Защото в развитието на историята този актьор извади своя капацитет за театралност, която граничеше с тази на Джим Кери и че е най-подходящият за напредване между преувеличената фантастика на Чаплин и неговия най-груб реализъм. Защото в крайна сметка свръхреагирането е част от съществуването на този тип личности, надминати от размерите на тяхната фигура.

Животът на Чаплин може да е повече или по-малко известен. Интериорът се изпълва от този биографичен филм като обяснение на много други аспекти за причините да правиш това, което правиш, да се отдадеш яростно на мисията в живота. Освен че дава информация на почитателите на един от най-великите актьори и комедианти, с повече или по-малко гримираните му изяви, филмът успява да увековечи фигурата му, ако е възможно повече от една страхотна интерпретация на Робърт.

Шерлок Холмс

ДОСТЪПНО НА ВСЯКА ОТ ТЕЗИ ПЛАТФОРМИ:

Без изобщо да е верен на митичния персонаж на Конан дойл, перфектната обстановка и представянето на Шерлок като гений, който се движи между ексцентричното и лудото, ме спечелиха за каузата. Трябва да призная обаче, че все още не съм видял следващите доставки. Но мързелът ме побеждава, когато става въпрос за участие в свръхексплоатацията на брилянтна идея като тази.

В момента ми работи с този преден пост от деветнадесети век на сегашния CSI. Където Робърт успява да ни накара да участваме в неговите невероятни дарби, способни на научното към криминално разследване. Очарованието на хората, които работят с него, като например Джуд Лоу, който се превъплъщава в избелял Уотсън, който прилича повече на Санчо в неговия случай, се предава на зрителя, докато съображението за брилянтния литературен Шерлок не се повдигне към възможността да бъде надарен изобщо нива чрез работа и изящество на най-сугестивната фантазия.

Шерлок Холмс и неговият неразделен изследователски партньор д-р Джон Уотсън успяват да предотвратят кръвния ритуал на млада жена от ръцете на лорд Хенри Блекууд навреме. След като арестува Блекууд, той получава най-високата присъда, която може да бъде дадена на затворник: обесване. Преди да започне процесът, Блекууд моли Шерлок да се отбие в килията му, за да го предупреди, че смъртта му ще бъде само началото на нова ера, в която смъртта на още трима души ще промени напълно Лондон.

Скоро Блекууд умира пред очите на всички лордове и смъртта му е удостоверена от д-р Уотсън. Но новината, че Блекууд е възкръснал, отеква в обществото след намирането на гробницата, в която е разрушен отвътре, а гробарят в шок, след като вижда убиеца да се разхожда сред гробовете. Несъмнено събитията, които ще последват, са извън всякаква възможна логика и създават смут сред населението. Само Шерлок Холмс може да разкрие истината за случая и да покаже, че всички привидно свръхестествени действия имат научно обяснение.

5 / 5 - (11 гласа)

3 коментара за "3-те най-добри филма на Робърт Дауни Джуниър"

Оставете коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните за коментарите ви.