Успешна метафора между картите на масата и това, което животът най-накрая има. Шансът и това, което всеки предлага, веднъж влезли в играта на живота. Блъфирането може да бъде най-успешният ход, но винаги е добре да можете да мамите, стига да не са самотни.
В случая с Хюго, неговото нещо е винаги да повишава офертата и дори да счупи тестето, ако е необходимо. Тъй като в търсене на най-добрия партньор, с който да се стреми към успех в края на играта, нашият протагонист може да извади карти от ръкава си, за да избяга от монотонна игра, когато човек просто хвърля картите за хвърляне.
И не само за любовта посочвам за двойките. В този роман всички срещи са двойки от зараждащи се страсти, от приятелство или от най-пълното съвпадение. И авторът се възползва от това, за да разголи душата на героите си с нотка на магически реализъм. Няма преструвки, театралност или преиграване. Само ангажиментът на автора да даде цял живот на онези, които ни придружават в пътуването на тяхното съществуване. И това се постига така, сякаш вече познаваме всеки герой от друг живот. Защото естествеността в този роман е като дар към непосредствената емпатия.
Несъмнено героите в този сюжет си взаимодействат с едно магическо усещане за правдоподобност и близост, което ни предразполага към преживяване на най-интензивните приключения. Защото малко по малко историята напредва към всякакви заплитания. Това на случайността, картите, които играят, и дързостта на всеки играч да стартира поръчката си или да фалшифицира своя покер.
И в тях ролята на Юго служи като биографично извинение. Всичко се върти около Хюго, който преживява хиляда и едно ежедневни приключения на най-класическия измамник в литературата. Човек на моменти със своите проблясъци на герой (определяйки герой като всеки, който просто прави каквото може), но също и със своите нещастия между нихилистичните припомняния. Характеристиката на Юго има всичко, за да се вмести в противоречията на всеки син на съсед.
Сюжетът се оформя като циклон, който ще застигне Хюго. Герои като Крис или Маноло подкрепят стремглавото развитие на събитията, което ги поставя над неподозирани пропасти, когато историята тръгне. Резултатът е експлозия, реалност, заредена с динамит в основите си и която в крайна сметка се взривява, от една страна, като същевременно се взривява отвътре на герой като Хюго, който изигра картите си до максимум. За добро или лошо.
Вече можете да закупите романа „Картите, които ни докосват“ от Рамон Галарт тук:
